Желязото се кове докато е горещо

Поводът да седна и да пиша тази вечер е вчерашното предаване по Нова „Съдебен спор“.
Главен герой е наш стар познайник Руси Александров от с. Глогово. Зрителите си спомнят за писмото му да нашата редакция – „Възмутен съм!“   Може да го прочетете пак и да си припомните казуса. 
Деца в първи клас свалят бельото на момиченце в училище. Това беше началото. Детето се оплаква на майка си. Синът на героя ни е в същия клас. Той става неволен свидетел и споделя за случилото се с баща си. Майката на момиченцето се страхува. и споделя с Руси.Това го кара да напише писмо. Публикувахме го и се започна... Обиди на обществено място, заплахи и т. н. 
Директорката/в.и.д/  вика децата от класа, за да ги разпита. Но в кабинета е нямало психолог, никой не е присъствал. И излиза,че детето лъже. Да ама не! Александров е твърдо решен да не се отказва. Подава жалба до полицията за лична обида – но отново нищо съществено... Тогава той решава да поиска съдействие от „Съдебен спор“. Екипът отива да разбере истината и се натъква на ужасни скандали и обиди. Всъщност може да гледате предаването ТУК - 

Агресията в училище

По време на спора служебната адвокатка зададе въпрос: „Защо Руси не е упоменал в иска колко пари за обезщетение иска“. Той никога не е споменавал, че иска пари и отговорът му бе неясен. Затова той изпрати ново писмо до нас. 

Писмо-обръщение:

„Благодаря Ви, че изгледахте внимателно предаването. Ако не сте – направете го. Всеки човек има право на мнение. И аз ще се радвам, ако чуя повече мнения. Защото в спора се заражда истината. Според вас парите ли са най-важното в случая? Не обявих сума, защото не всичко е пари и не мисля, че с тях всичко се решава. Това е проблем на всички ни. На съвест и съзнание. Защото това не е единичен случай, нито последен. Децата извършители порастват. И ще го направят наново. Затова сега е момента да им покажем КОЕ Е ДОБРО И КОЕ НЕ!

с уважение: Руси Александров“.

Уважаеми читатели, защо всичко опира до пари? Какво са парите?
Повечето хора мислят за парите като за „неща”, защото това е начинът, по който парите обкновено изглеждат те са хартия, монети, чекове, кредитни, дебитни карти… Обаче ако след корабокрушение попаднем на някой необитаем остров, бихме открили, че джобното ножче продължава да е полезно като режещ инструмент, докато парите, с които разполагаме под каквато и да е форма, са станали абсолютно ненужни. 
С парите ще излекуваме ли душевните рани от детството на вече пораснали деца. Които все още стряскат от „някоя невинна пакост“ на техен съученик. Ще оправят ли заекването, глухотата, или зрението на дете от подобни „игрички“. Не вярвам!
Желязото се кове докато е горещо! Децата се възпитават от пеленачета! После е късно. 
Виждате последствията, нали?

http://www.lagerite.com/
социални мрежи