 |
| рисунка на Вили |
„Борете се за мечтите си“ – така озаглави едно от
най-хубавите си есета младата Велислава Цанова. Но тя не успя да поеме по своя
път.
През август 2015 Троян бе потресен от вестта за поредната
смърт на пътя – край село Лесидрен, при поредната гонка на безотговорни шофьори,
бяха убити две деца. Виновният все още не е наказан. Това е накратко.
Но зад тази късичка медийна информация стои много –
трагедията на едно семейство, ужасът на приятелите на Вили. Мисълта, че не
можем да спрем убийствата, лудостта, безотговорността.
Нека подкрепим приятелите на Вили в тяхната кампания,
започнала на 15 септември 2016, в първия учебен ден, и заедно да се
противопоставим на престъпната безотговорност на пътя. Всеки може да направи
нещо: да сложи предпазния колан; да не позволи някой да седне след чашка зад
волната; да спре на пешеходна пътека.
Пазете децата! Те са нашето бъдеще!
Нека си припомним едно нейно есе.
Унижението
Унижението е едно от най-подлите и оскърбителни неща, които някой може да ви причини. По принцип хората, които унижават другите, всъщност им завиждат. Други го използват за да изразяват чувствата си, но те сами не разбират, че да унижаваш някого не е най-добрият подход. А трети го прилагат към себе си, за да не се разочароват при неуспех.
Хората, който използват унижението, за да се издигнат над другите, всъщност изпитват панически страх от хората, които унижават. Защото унижаваните от тях хора са постигнали нещо повече, но заради унижението, което се прилага върху тях те изобщо не го оценяват и винаги търсят и подсилват недостатъците си. Най-добрият начин за справяне с това е просто да игнорирате човека, който ви унижава. Не е важно какво мисли някой, който изобщо не ти е приятен - важно е какво мислят важните за теб хора.
Ако този човек ви е близък, тогава трябва да му кажете как се чувствате, когато той ви унижава, защото има случаи, в които родителите започват да търсят и да изтъкват недостатъците на децата си. И децата, които са живели в такива семейства не знаят по какъв друг начин да изразяват чувствата си, освен чрез унижаване.
И последният тип унижение е по-точно самообезценяване. Когато човек е направил нещо или чака важни резултати от тест или изпит той си втълпява, че нищо не е направил и по този начим мозъкът му започва да му изневерява в спомените. Затова, когато след тест си проверяваш отговорите, ти може и да си отговорил вярно, но ако се обезценяваш мозъкът ти те кара да мислиш, че си посочил грешния отговор. По този начин смекчава провала, сякаш подготвяш разума си за това да приеме поредния неуспех.
Това са видовете унижението, който аз знам. Те са колкото и различни- толкова и еднакви. Имат различен подход, но винаги водят до разочарования и потъпкване на самочувствието и знанията на някой.
Коментари