РАЗМИСЛИ ЗА ЕВРОПЕЙСКАТА ЖЕНА
Конусовидните бедра на Марта!...
Разхождаше ги вечер покрай мен.
А аз писуках с новата sim-карта
зад щанда – и разбирах, удивен,
защо на френски тялото е „корпус”.
Защото няма нищо общо тя
със него – а го влачи като корпус
на тънка връв след своята душа.
И все пак, тази гледка всеотдайна!...
Зад миглите поглеждаше ме тя
и – не че нещо имахме, – но тайно
аз знаех, че тя знае, че следя
на конусите плавните движения,
окъпани сред прихващия смях...
Защо, след всички славни поражения,
за Марта днес спомних? И за тях!...
ЖЕНА
Кажи, не си ли Пясъчен часовник,
със тяло, чийто конуси прераждат
скалата на самотната ми гордост
във песъчинки от нетленна жажда?...
Сега раста, старея и посървам...
А щом достигна в себе си детето,
при теб ще дойда пак – за да ме върнеш
с въздишката си сетна към небето!...
КЛЮЧАЛКА
По кея вече час тя скита
и силуета й се мярка
като блуждаеща в мъглите
самотна мъничка ключалка.
През роклята й прошумяват
вечерните лъчи оскъдни
и тя – пронизана – сродява
брега реален със отвъдното
Море... Ще натежава здрача!...
На спомена в мъглите тъмни
ще бродиш ти, все тъй прозрачна,
там, по брега на мисълта ми,
като ключалката, която
е всъщност липса – празнота е...
Но пази тя на Необята
недооткрехнатите стаи.
Ивайло Иванов
Коментари