Уважаеми съграждани,
Трети март на 1878 година. Националният празник на Република България.
Една дата от календара, дълго чакана, хулена, спорна, но паметна. Защото едно е безспорно – тази дата е свързана с надеждите на българина за свобода, оптимизъм и вяра в непреходността на българската държава.Трети март – тази дата – символ днес е обгърната в мълчание. Защото в този ден се прави равносметка за цената на истинското освобождение.ъпи жертви, с паметници на признателност и слава.
Единствен проходът Шипка отвори врата към победния ход на България.На Шипка и до днес стоят и ни говорят за освобождението - един паметник, един храм и една картина - "На Шипка всичко е спокойно". Те всички са равни пред Историята с жертвата си, макар и различни с приноса си. Там родовата памет във волята на опълчението е най-достойната и чиста страница от историята на бъдещето.
Шипка беше върховният жребий, която върна на българския народ откраднатото национално присъствие в световната история и принуди европейските държавници да впишат и коригират своите географски и политически карти с едно забравено име - България.
И точно от тази "спокойна Шипка" започна историческото и социалното ни безпокойство за Свободата! Забрава няма да покрие чувството на благодарност на българския народ към руския цар и войнство. Историята не бива само да спомня, а трябва да търси провидение и смисъл. Тогава ще питаме какви витални сили е носил българският народ, че когато му избодоха очите на Беласица, той прогледна със сърцето си. Защото България имаше и има съзнание за бъдеще, бъдеще, което носи името СВОБОДА!
Ден на освобождението има, нужна ни е свобода като дух и мисъл, воля и дело, като приложена мъдрост и обречена съдбовност!
Честит празник, почитаеми съграждани!
Честит празник и на многая лета!
Коментари