Вървейки забързано към църквата "Св.Парскева" в Троян видях група ученици с госпожите си да вървят в същата посока.
Идваха от към "Вила Вана". Преди стълбите се спряха.Едната госпожа им разказа/по - точно припомни/ къде отиват, какво трябва да се прави и какво НЕ. Забавих крачка ..Децата мирно и тихо се изкачиха по стълбите. И дочух най - последното дете-момче да говори за Левски. И затаих дъх.Стана ми страшно интересно.Говореше като голям.
Даже не посмях да ги снимам да не ги стресна.
Влезнаха в църквата ,прекръстиха се . За момент ги изгубих. Но зоркото ми око веднага ги откри.Бяха отишли да запалят свещичка за Левски. Питах госпожата /в бързината не я попитах как се казва/, дали може да снимам този момент. Получих разрешението и вижте сами.
.Изражението им бе особено.Когато се кръстеха с мъничките ръчички. Това не се забравя.Повярвайте ми. Ще остане дълбоко в мен дълго време. Поздравления за госпожите на 2-ри В клас от НУ"Св.Св.Кирил и Методий"и родителите на тези троянчета.
На някои дечица им бе много интересно,питаха . Госпожите обясняваха без да повишат тон.
И както на пръсти влезнаха, така на пръсти излезнаха. Не съм убедена в това , което ще кажа сега. Но много от присътващите в църквата не видяха този акт на поклонение и признателност от тези деца.
Започвам наистина да вярвам ,че България ще тръгне напред. С такива ученици и такива преподаватели. Няма начин да не стане
Благодаря Ви мили деца,че върнахте и ще връщате вярата ми в бъдещето!
П. П
Току -що разбрахме коя е госпожата и децата. С любезното съдействие на г-жа Тонка Стаевска
Тази група деца са от СИП Религия с ръководител г-жа Добринка Семерджиева. Вече няколко поредни години децата от началните класове , подкрепяни от техните родители, се запознават с основните ценности на християнството, проучват и изучават стародавни завети, библейски мъдрости, свидно пазени и предавани народни обреди и обичаи. Накратко, в училището растат и учат истински християнчета, които зачитат миналото, ценят настоящето и милеят за бъдещето на националната ни идентичност. Горда съм, като член на учителската колегия в това троянско школо, че имаме такива деца - нашата надежда за идното утре в България.Едно е от децата пее в детския хор към църквата. От доста време.
Коментари