В навечерието на 19 февруари - Денят в който , отбелязваме смъртта на Левски публикуваме
Част от протокола с показанията на Васил Левски пред турския съд, януари 1873 г
- Как е името ти, как е името на баща ти, откъде си, какво е занятието ти, на колко си години?
- Васил, на баща ми - Иван; от Карлово съм и съм на двадесет и пет-двадесет и седем години; занятието ми е да облекчавам положението на българите и обикалях, за да им давам упование.
- Кога излезе от родното си място Карлово и къде ходи?
- Излязох преди седем години, отидох в Сърбия и обикалях из Влашко.
С какво се занимаваше в Сърбия и Влашко?
- В Сърбия ходих да се уча в училище, а от Сърбия ме извикаха в бунтовническия комитет във Влашко.
За каква служба те викаха в бунтовническия комитет?
- Възложиха ми да давам упование на целокупна България.
Какво е това твое упование и как ще го даваш?
- Данъци много, а нямаш спокойствие; ето затова щях да им давам упование.
- Къде ходи с тая цел и какво правеше из местата, където ходеше?
- Ходих в Свищов, Ловеч, Търново и Пловдив. В местата, където ходих, оставях книжа; и в София три пъти идвах.
Колко време обикаля?
- С тая година обикалям три години.
Къде е постоянното ти местожителство?
Никъде не живеех постоянно.
- Много хора те познават и са се срещали с теб, защо не ги изкажеш?
Никого не познавам.
С каква цел събирахте тия пари?
- Тия пари се събираха не за покупка на оръжие, защото още не беше известно какво ще става, а за посрещане на някои разходи.
Обаче известно количество оръжие е било купено; как е станало това?
- Може би това оръжие да е купено от някой панаир, но ако то беше купено от комитета, аз трябваше да имам известие за това.
Ние притежаваме разписки за получената стойност на револверите, раздадени от Ловчанския комитет на селата. Как даваш разписки за неща, които не знаеш?
- Ловчанският комитет не ми казваше, че събира пари за оръжие, а че е получил толкова пари, и аз срещу това издавах нужната квитанция.
Как водехте преписка с комитетите?
- От село на село и от паланка на паланка се движеха комитетските куриери, чрез които се водеше нужната преписка.
Ти не виждаше ли, не познаваше ли комитетските хора?
- Съгласно дадените ми нареждания, аз не трябваше да познавам тия хора.
Според нарежданията ти сега ли не искаш да познаваш тия хора, или и от по-рано не си ги познавал?
- Още тогава не ги познавах.
- Куриерите ти също ли не познаваше?
Това бяха техни хора, които също не познавах.
- Кому давахте писмата или имахте кутии, както държавната поща?
- Аз приготвях 8Ч10 писма и когато трябваше да ги предам на едно място, излизах вън от паланката и ги връчвах на лицето, което се доближаваше до мен с известния знак на ръка. Това лице знаеше къде да занесе писмата.
- В Ловеч в кое кафене даваше този особен знак?
- В Ловеч излизах от кафенето на Марин и отивах извън паланката и там давах знака.
- Значи познаваш Марин?
- Мене ми посочиха кафенето на Марин, дето отивах и свършвах работата си. Там имаше няколко души кафеджии, но кой от тях е Марин аз не можех да знам.
- Има ли и в Карлово подобно кафене?
- В Карлово няма такова нещо. И ако има, може би други работят там Ч това не мога да зная, защото Карлово зависи от Пловдив, а Пловдив не спада в моя район.
- В Сопот (Бяла черква) така ли е?
- Той спада в Пловдивския окръг, затова аз не мога да знам.
standartnews.com
Коментари