Откъде сте долетели
зимни пеперуди мили,
вий, снежинки лекокрили?
Тъй ли чисто, тъй ли бяло
горе е небето цяло
и така ли тихо, мирно
там валите вий безспирно?
През прозореца ви гледам -
наваляхте цяла педя.
Дървесата и лехите
бял цвят китно ги накити!
Хора, улици и къщи
сякаш че не са те същите -
толкова разхубавели,
пременени, чисти, бели...
Ех, и аз не мога вече
тъй да гледам отдалече!
Весел смях и вик се чува -
вън децата пак лудуват!
- Ида! Ида! Ей сегичка
ще си грабна аз шейничката
и се вам, снежинки, вричам
до довечера да тичам!
Елисавета Багряна
 |
През прозореца   |
Коментари