ЦЪРКВАТА "СВ. НИКОЛАЙ ЛЕТНИ" E СЪС СТАТУТ НА ОБЕКТ ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ


ЦЪРКВАТА "СВ. НИКОЛАЙ ЛЕТНИ" E СЪС СТАТУТ НА ОБЕКТ ОТ НАЦИОНАЛНО ЗНАЧЕНИЕ


Това се разбира от заповед, подписана от заместник-министъра на културата Амелия Гешева и публикувана на сайта на Министерството. Според документа църквата, която се намира в махала Селце в Гумощник, придобива статут на обект с квалификация на архитектурно-строителна, художествена и историческа недвижима културна ценност от Възраждането с категория "национално значение".

Храмът "Св. Николай Летни" в с. Гумощник е един от най-значимите архитектурно-строителни, художествени недвижими културни ценности от Възраждането със своята иновативност в архитектурата, стилова пъстрота в българското възрожденско изобразително изкуство и автентичен вид, коментира за БТА секретарят на местното читалище Ангелина Георгиева. Тя ежедневно посреща български и чуждестранни туристи, дошли в китното селце, привлечени от културните, историческите и природните му забележителности, сред които и църквата, посветена на Свети Николай Летни.

По думите на Георгиева има няколко предположения за строежа на храма. Едното, че е изградена от местни майстори, другото е, че са ученици на Кольо Фичето, както и, че самият той е ръководил и участвал в строежа. Потвържденията се засилват от факта, че на тези места са работили Кольо Фичето и негови ученици. Във Велико Търново, в къщата на маймунката, която е негово дело, има същите белези като църквата в Гумощник - на извития корнизен камък се вижда орел, човешка глава, маска, риба, херувим, гълъб, две змии, разказа Георгиева.

Тя посочи, че строежът на църквата е започнал 1835 г., а на 22 май 1839 г. е била завършена и осветена. Архитектурата й е уникална, изцяло построена от камък, с каменни сводове, трикорабна. Зидът е дебел 1,40 см, което не е било характерно за тогавашното строителство на храмове. "Тогава е трябвало да бъдат ниски, вкопани в земята, а тук се издига грандиозна църква както за тогавашното време, така и за днес", каза Ангелина Георгиева.

По думите й дърворезбеният иконостас е истински шедьовър на Тревненската резбарска школа. Работен е две години - от 1840 г. до 1842 година, направен е от сърцевината на орехово дърво, от майсторите марангози Йонко и Никола Марангозови от Априлци - баща и син. Иконостасът по-нагоре става все по-фин и изящен. На него са изобразени няколко сцени от Шестоднева. По-нагоре са царските икони. На най-тъмния ъгъл са сложили лъв, повалил поробителя и стъпил с лапата върху главата му, т. е. горещо пожелание да бъдат свободни, разказа Георгиева.

Според нея уникални са каменните сводове, на които лягат плочите. В иконостаса има няколко заровени гърнета за акустика, а на пода под купола на църквата е изобразен двуглавият орел с царската корона.

Ангелина Георгиева каза още, че на мястото на църквата е имало параклис, който е бил изпепелен от османците, след което духовен приемник става храмът "Свети Николай Летни". От параклиса са спасени две икони, които се пазят в притвора на храма. Това са най-старите икони, запазени и до днес.

В двора на църквата има два войнишки паметника с имената на жертвите от Гумощник в Първата световна война. Друг паметник е посветен на потъналите с кораба "Титаник" осем човека от село Гумощник. На него пише: "В памет на удавените в Атлантическия океан с парахода "Титаник" 2 април 1912 г.".

"Всяка църква сама по себе си е уникална, но това е светиня, която трябва да бъде запазена за идните поколения. Придобиването на статут на обект от национално значение създава предпоставки църквата да получи европейско финансиране", отбеляза Георгиева.

Според заповедта на Министерството на културата се изисква консервация, реставрация и експониране на храма и на елементите с художествена стойност, както и на елементите на обзавеждането. Не се допуска изписване на храма и ново строителство в рамките на имота. Изисква се също консервация на иконостаса и на иконите - почистване, третиране с инсекти, както и изграждане на дренажна система. Не се допуска поставянето на допълнителни предмети и аксесоари в храма, а наличните трябва да се премахнат. Отоплението трябва да се извършва с уреди, които не отделят във въздуха сажди и твърди частици и не могат да увредят целостта на стенописите или други обекти с художествена стойност.

БТА

Коментари