1100 години от смъртта на първоучителя

На 27 юли 916 година завинаги затваря очи св. Климент Охридски. Един от Светите Седмочисленици (чиято памет се чества именно на днешния ден, 27 юли), заедно със създателите на славянската азбука, Константин-Кирил и Методий, и другите ученици на солунските братя:  Сава, Наум, Горазд и Ангеларий.

В Краткото житие на св. Климент от Димитри Хоматиан четем: „Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи“.

И още: „Пръв заедно с божествения Наум, Ангеларий и Горазд усърдно изучил Свещеното Писание, преведено с божествено съдействие на  тукашния български диалект от Кирил, истински богомъдър и равноапостолен отец, и отначало още бил с Методий, известния учител на мизийския народ на благочестие и православна вяра. Като плодородна и добра почва той приел евангелското  семе  на  истината и според божественото слово като плодна нива го умножил до сто и шестдесет“.

В момента 46 училища (основни и средни) в България носят името на Климент. И, разбира се, най-старото и престижно висше учебно заведение – Софийският университет „Св. Климент Охридски“.

В цялата страна се проведоха тържества в памет на Учителя, като особено грандиозни са те в Плиска, където в Двора на кирилицата бе отбелязано тържествено денят на Светите Седмочисленици и 1100 години от успението на свети Климент Охридски.

За съжаление, не попаднахме на

информация за тържества, организирани от училища, носещи името на Първоучителя Охридски.

За знаменателното събитие, отбелязано не само в България, не се сетиха и в нито едно от двете училища в област Ловеч, които носят името на Климент. Нито в СОУ „Св. Климент Охридски“ (Троян), нито в СОУ „Св. Климент Охридски“ (Ловеч) някой се сети да направи нещо, ако не друго, да драсне поне 2-3 реда в сайта на училището. Жалко наистина, защото името на патрона освен всичко друго задължава.

Но нека отново дадем думата на Димитри Хоматиан:

„Сега той заедно с апостолите е глаша­тай на истината и е равноапостолен […] възнася молитви към господа за паството си и за целия свят, които, като чуе господ,  ни прости това, което неразумно сме съгрешили в живота си“.

Венета Миревска