 |
| Десислава Вутова |
През април 1876 г. старопланиските села Батошево, Кръвеник и Ново село се вдигат на живот и смърт за свободата на България... Нов щрих към летописа на въстанието дава един документ с интересна историческа съдба.
Пътят на този документ започва от Ново село, за да стигне до Търново в края на декември 1874 г. Остава дълго под слой архивен прах, за да бъде изваден на бял свят на 10 юни 1913 г. след земетресението, сполетяло старопрестолния град и попадне отново в Троянския край.
Това е една молба, отправена от новоселци до търновския митрополит, с която молят да се ръкоположи в свещенически сан техният съселянин Радион х. Попмихалев – познат ни като въстаник, организатор и смел боец на Новоселската република.
Молбата, изписана с калиграфска изисканост, започва с обръщението „Високопреосвещенейший Архипастирю Наш, господине Иларионе!” Мотивирано се излага необходимостта от ръкополагане на нов свещеник: „В нашето село, под название Ново село, Севлиевска каазъ, имахми до сега седем свещеници, от които единът се спомина, а другия съвсем е престарял и не може да священодействува. Заради това имами нужда още един…”
Молбата е скрепена с 29 лични печата и 6 подписа на първенците на селото.
Първият печат е на поп Петко Попниколов – заклинателят на Новоселския комитет, приютявал в дома си неведнъж Христо Ив. Големия, апостол на Първи революционен окръг. Тук е ударил печат и Драгньо Стойчев, един от основателите на комитета. Няма как да не припимним неговата постъпка: Когато бил в Севлиевския затвор, един ден башибозуци донесли набучена накол главата на кръвенишкия войвода Фильо Радев Миленов, гаврили се с нея и я захвърлили... И когато през 1878 г. ги освобождават от каторгата, Драгньо Стойчев не поел пътя към родното си село, за да се види час по-скоро с близките си, а се отпарил към Севлиево. Открил поруганата глава на приятеля си Фильо войвода и я погребал, както подоваба на тайъв герой и българин...
Сред печатите е и този на Павли Венку(в) – табака. Новоселският революционер в дните на предварителния „съд” отговорил на всички въпроси на дерибеите Саадулах ефенди, Дели Неджиб и Амзи бей с един единствен отговор: „Аз! Аз сам”... Не изтръгнали друга дума от него, а биографията му завършила с бесилка...
На този документ са положили подпис и братята Нанку Цонку, познал каторгата на о. Кипър и Кольо Цонкув (Пачникови). В къщата на втория през пролетта на 1872 г. апостолът Левски основал Новоселския революционен комитет.
Документът отразява качествено нов, преломен момент в обществените отношения. По косвен път пред нас се разкрива характера и големината на селището, неговите духовни потребности. Само до преди няколко години общите дела са се решавали единствено от чорбаджиите. Те били силата. Друга е обстановката през1874 г. Общите дела се решават „съгласно сички селяни”, както гласи документът. Занаятчии, селяни, учители и духовници са разчупили статуквото. На преден план излизат комитетеските дейци и казват тежката си дума.
http://www.lagerite.com/ социални мрежи
Коментари