Ако днес е рано, утре е късно
Във връзка с публикацията ми Бясна съм ,уважаема г-жо министър Павлова ! се допитах до доста хора живеещи в този район. И не само тях. И на гости преминаващи по пътя с.Брестница - Старо село, Голяма Желязна, Борима, Дълбок дол. и обратно.Също така се обърнах със същия въпрос към кмета на Троянска Община . Отговорът бе ясен" Правим всичко възможно за отремонтирането както на тази отсечка ,така и на пътя за Орешак. Във вторник имаме среща с г-жа Павлова точно по този въпрос. Ще се борим с всички сили за да се пътува комфортно."
Но както казват старите хора "Сговорна дружина планина повдига". Решихме с екипа на сайта да пуснем едновременно с преговорите, които ще има г-жа Михайлова по този въпрос - ПЕТИЦИЯ. И да изпратим
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО Г-ЖА ЛИЛЯНА ПАВЛОВА МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО
Копие до: Министър председателя на Република България Бойко Борисов
Копие до: Областен управител на област Ловеч Ирина Митева
Копие до: Директор Областно пътно управление Ловеч
Копие до: Кмет на Община Троян Донка Михайлова
Копие до: Народните представители в 43-ото Народно събрание от МИР Ловеч
Ние не си ли помогнем няма кой да ни помогне. Затова уважаеми читатели, без значение от кой град или село сте, подпишете петицията, защото в цяла България положението в същото. Защото ако днес е рано, утре е късно. Колите ни ще се изпотрошат бързо, децата ни няма да могат да идват толкова често заради тези пътища. Няма да можем да обикаляме из красивите места на Родината. И не напоследно място - ще икономисваме пари и време ако се подобрят шосетата.
Ученият хан Кубрат обичал да наблюдава нощното небе и да чете по звездите съдбата на хората и на народите. В една такава нощ, като се взирал в залязващите Плеяди, той видял, че неговата звезда угасва, спомнил си за брата си Самбат Кий, който основал града Киев и го кръстил на свое име, после заминал на запад подир залязващото слънце, основал там грамадна държава, дето са сега Чехия, Словакия, Унгария, Прусия и Полша, но не я нарекъл България (така че няма да я броим), нарекъл я в чест на дедите си Дулоба – „Страната на Дуло”, другите народи пък я наричали на неговото име: от Самбат – Само, но като умрял Самбат Кий и държавата му загинала. Кубрат си помислил: „И моята държава ли ще умре след смъртта ми?”, повикал петимата си синове – Баян, Котраг, Аспарух, Кубер и Алцек – и им рекъл:
- Синове мои, свършват земните ми дни.
- Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек. -Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който лежал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
- Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.
- Не мога – рекъл, – тате.
- Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Кубрат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
- Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.
- Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може.
- Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви победи. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петимата му синове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави силата.
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.
- Олеле, тате, недей! – проплакал най-малкият, Алцек. -Какво ще правим без тебе?
- Сега ще ви кажа – рекъл Кубрат. – Баяне, я вземи оня наръч пръчки. – Баян отишъл и взел наръча пръчки, който лежал до огнището, където мъждукал свещеният неугасващ огън.
- Ха сега се опитай да ги счупиш всичките наведнъж -казал му Кубрат.
Баян бил най-възрастният, най-силният от синовете на Кубрат, затова му викали Батбаян. Ударил той снопа пръчки о коляното си – не се чупят. Ударил втори път – пак не се чупят. Трети път ударил с все сила – същото.
- Не мога – рекъл, – тате.
- Нека опитат и другите – казал Кубрат.
Опитали един по един и другите четирима синове на Кубрат, но никой не могъл да счупи наръча пръчки.
- Дайте ги сега на мен – рекъл Кубрат.
Подали му наръча, той взел да измъква от него пръчките една по една и с лекота ги чупел – една по една.
- Еее, така и баба знае! – извикали в един глас синовете му. – Една по една всеки може.
- Точно така – казал Кубрат. – И вас, ако се разделите след моята смърт, един по един всеки ще ви пречупи. Ако сте заедно като този наръч пръчки, никой няма да може да ви победи. Разбрахте ли?
- Тъй верно, разбрахме! – отвърнали в един глас петимата му синове.
- Какво разбрахте?
- Съединението прави силата.
Като чул тези хубави думи, великият хан Кубрат се усмихнал щастливо и издъхнал.
Троянци , винаги сте доказвали,че сме единни . Съвсем скоро беше - за набиране средства за Момчил,За Руми, за книги за детска библиотека. Защо и сега не се обединим и да възроптаем срещу високата цена на винетката,за лошите пътища. И пак ще кажа една народна приказка
"“Детето докато не заплаче, майката не му дава да суче”
Петицията ще е вградена в дясната странична лента. И тук. Можете да се подписвате . Ако не желаете може да не се виждат имената Ви.
социални мрежи
Коментари