 |
| Троян |
Жена си. Като бяла птица,
криле разперила за щастие,
Малинeн е вкуса на тези устни,
копнеещи за мъжки нощи.
Омайни билки страсти палят,
и капе мед от стъпки боси
Цветята стават по красиви,
когато ги притискаш в скута си...
АНТОАН АНТОНОВ
Гласът ти нежна е мелодия,
запяват чанове родопски...
Разсипваш злато от косите си
като на рисувана икона...
В постелята си самодива,
поезия прегръща любовта ни.
Обичам те, обичам те...
любима!!
И зная, моя си! Завинаги!
Коментари