Пристигнахме в в китното градче Троян. Отседнахме в един хотел и решихме да се разходим. Хубаво време, слънцето е изгряло. Ама снежно. Бяло, бяло... Тръгнахме по моста и видяхме парка на Троян.
Радвахме се на децата и техният смях, техните снимки на снега Удивлявахме се на чистотата, на красотите от цветя, на колелото, които бяха побелели.. На информационно-културния център, на музея. И в края на алеята видяхме една бяла постройка. И си зададохме въпросът. Какво ли е? И разбрахме,че Община Троян се е погрижила и да има тоалетни. Но направена така, че да е в тон с атмосферата и да не загрозява парка.
И решихме да я ползваме..Излезна една млада жена от кабинката, усмихната, поздрави ни. А бе да ти е драго. Останахме много доволни и от чистота вътре и пред тоалетните. И си казахме - Може и да стигнем Европейците. Пожелахме лека работа на жената и тръгнахме в друга посока да се разхождаме.
Не си мислете, че градската тоалетна е най-важното и най-красивото. Но от детските ми спомени имаше навсякъде по градовете. Сега са занемарени и не стават за ползване..А ето един малък град..За всичко е помислено. За децата, за майките, за бабите,..Не случайно той е в първите десет града, които трябва да се посетят
Този Троян е малък, ама има европейски вид. Е има какво да се желае, но с времето....Ако някой реши да иде в Балкана , нека посети Троян. Ще остане много доволен и пак ще се върне. И центъра му, И манастира, музея, арт галерията.. И най- вече винаги усмихнатите му жители-балканджии
П.П Разказът е цитиран едно - към едно. Тези гости на Троян случайно ме заприказваха. Бях както винаги с фотоапарата. И те развълнувани ми споделиха...Идват от Варна Честно казано - малко се възгордях. Тъй като те не бяха успяли да снимат всичко ще използвам и мои снимки. Снимах и гостите, но те не пожелаха да са в интернет пространството. Но държаха да да публикувам техния разказ. И да изразя тяхната благодарност към младата жена, посрещнала ги така лъчезарно
Коментари