"Снегът достигаше чардака,
но пак не мрънкахме тогаз"...
До козирката на ахмака
той днес достига - няма как! -
но всички мрънкат. Знам, така е,
кога Държавата за теб
се грижи - а пък всеки знае,
тя е Държанка във вертеп.
И докато тя пълни кани
надига с някой непознат,
счупи висулките-стакани,
сложи си топлия халат,
и - хоп! - със два-три тежки маха
снега във дясно премести,
затрупа-щеш Радан, но в мрака
той тъй по-ярко ще блести,
но и във ляво две-три преспи
сложи след острия завой -
там социалистите са "тесни",
и кой ще ги затрупа, кой,
ако не ти - разчорлен, тъжен,
с Горгона в своите коси...
Поет да бъдеш не си длъжен,
но гражданин да бъдеш - си!...
Ивайло Иванов
Коментари