Тук зимата дълбока е и люта,
изплашени от поглед на кошута,
виелици се блъскат във стените.
Потъват в преспи пустите стърнища
и само неочакван гост ще мине,
ще загорчи край черното огнище,
заровено в легенди, тежко вино.
Но няма в тези дни лица смутени,
студът разпалва сякаш жар в сърцата,
когато по йордановденско време
железен кръст потъва във реката.
А нощем коледарска песен скита,
безсънните звезди в небето гони
и стене глухо нейде из горите
замръзнал вълчи вой по сухи клони.
ЖивкоКолев
Коментари