 |
НОВОГОДИШНИ АНАХРОНИКИ
Сатирични и празнични стихове
Проф. Михаил Неделчев, НБУ, литературовед:
|
Литературната равносметка през погледа на една анкета:
Това са част от анкетираните..
Проф. Михаил Неделчев, НБУ, литературовед:
Кои са книгите, оставили най-трайно впечатление у вас през 2015 г.?
"– Изборът ми е на книги, които са пределно, остро актуални: 1. Романът на Владимир Зарев „Орлов мост“ („Хермес“) – трагическа любовна история, разгръщаща се на фона на протестите от 2013 г., с топографски точно представена София, с възпроизведен чат на група на гражданското общество. 2. Философско-религиозните и геополитически есета на Калин Янакиев от сборника „Европа. Паметта. Църквата. Политика-исторически и духовни записки“ („Хермес“). От поезията няма да посочвам стихосбирки на увенчавани, награждавани поети. Една удивителна и неочаквана книга: 3. „Нов сън за щастие“ („Ерго“) на Ивайло Иванов. Това е носеща литературноисторическа мъдрост книга. Сбирката осъществява сложна благоговееща игра с Пенчо-Славейковата „Сън за щастие“. Всеки пластичен детайл и мотив в стихотворението е мислен и правещ интертекстове. Голям успех за поета."
Инна Пелева, доктор по филология, проф. в ПУ „Паисий Хилендарски“:
"– От новоизлезлите художествени книги, които прочетох, 23 са на български автори (10 издания на „Жанет-45“, 5 на „Хермес“, 2 на „Сиела“ и по едно – на Artline, „Весела Люцканова“, Enthusiast, „Ерго“, „Жанет-45“ – Стигмати, Леге Артис). За цели 7 бих казала, че са сполучили (някои – с едно, други – в друго, трети – с доста неща). Особено ме впечатлиха:
„Кротките“ (Ангел Игов) – умело написан текст на важна тема, с точния ритъм и с изключително добре намерен финал (изненадващо много прози напоследък не знаят какво да правят на сбогуване);
„Сезонът на Йоана“ (Яница Радева) – като далечна песен рано сутрин в някакъв хотел, от която долавяш откъслеци и почти си спомняш предишен живот;
„Нов сън за щастие“ (Ивайло Иванов) – лирика със сияние, книга прозрение – благодаря за дара."
Сава Василев, литературовед, Великотърновски университет:
"– Човек обикновено запомня най-добре онова, което го заобикаля. С което се чувства лично свързан. Правя избор без претенции за йерархичност.Първата книга е наскоро появилата се втора стихосбирка на поета от Варна Юрий Лучев „Немам думи. Истина ви казвам“ – приложение към новия брой „М“ (2014-2015) на Алманах за литература, наука и изкуства „Света гора“ (В. Търново, „Фабер“). Излиза след предълго мълчание – през 1986 г., „Посичане на ореха“, бе истинско събитие. За „Немам думи“ авторът твърди, че е въплъщение на представата му за поезия. Другата книга е на Николай Милчев – "ПрЬльсть и светогорски стихотворения" (С., „Потайниче“). Великолепно издание. Трайно напластяван от Николай поетически стил, разпознаваем и незабравим. Третата книга е на още един „светогорец“ от по-младото поколение, Ивайло Иванов –„Нов сън за щастие“ (С., Ерго). Тези три книги разговарят по невероятен начин.Прозата, към която съм пристрастен, е „Тичащо перо“ на Велизар Велчев от Габрово (Габрово, ЕКС-ПРЕС). Събира артистично и уж непретенциозно кратки фрагменти от дълго поддържана вестникарска рубрика. Авторът ги назовава „по-съкровена разновидност на публицистиката“. Но те се нещо повече. Kurrente kalamo е от книгите, които не омръзват, с онова рядко качество да внушават нуждата от продължение. Определящ е стилът – личат следите на народното умуване и мъдруване, но като че ли най-високо застава чувството за мяра. В. Велчев е иносказателен и ироничен, горчиво суров и алегоричен. Впечатлява умението му да еквилибрира (в най-добрия смисъл на думата) с културните пластове и сигнали – до такава степен, че разрушава времевите и контекстуалните граници. Неговите герои се разполагат в особена синкретична структура, в която битуват едновременно модерното (градското) и традиционното (селското, провинциалното)."
Коментари