КОЛЕДНИ СТИХОВЕ

 
ИВАЙЛО ИВАНОВ


  ПРАЗНИЦИ


„Аз виждам вечността –
мехур
със малко истински неща.”
Александър Геров

Имам осезание за безкрайната празничност на света -
не съм се мамил, че е тя измама -
но за Великден, Бъдни вечер и която и да е Дата Света
специална осезаемост аз нямам.

И мисля, че донякъде така е по-добре...
На вечността мехура не издувай
по график – ще се пръсне и замре
способността на онтологията да "празнува"...

Унили, тъжни празници задават се. Черта
поставят между себе си и радостта на битието.
И с малко истински неща, как неусетно пада вечерта,
като свещица на мъртвец, която колебливо още свети.

РАЗМИСЛИ ВЪРХУ АВТЕНТИЗМА


Да си доставя щастие по график?
На Коледа да бъда аз щастлив?...
Къде ти! Посред празничния трафик
ще бъда примитивен наратив...

През всички други дни, до безутеха,
ще съм щастлив – а в Този ще тъжа:
На лупенската дреха на успеха
откъм хастара ще се издължа,

на пак за нея лепнат аз ще бъда.
С каква ме участ Господ сподоби?
О, само мъртъв – или без разсъдък –
ти в антиконформизма си, уви!...







ПАРОДИЕН МОТИВ


Щастие с пари не се купува –
на „депозит” ти го остави –
дваж по-много акции ще струва
в бъдната оскъдица, уви!...

Щастие с пари не се купува –
под миндера ти си го сложи! –
то се от Рокфелер откупува,
та „на склад” селякът го държи...

КОЛЕДНО СЛЪНЦЕ


И тази зима случи се без сняг.
/От зимата
остана само име!/
Смръщено дреме сред клоните
декемврийското слънце.

Клепач разтвори – пръсне озарени,
златисти йероглифи по тревата
и с почерка си източен запише:

„Врабче-сираче.
пак куцука в двора.
Но не вали снегът като трошици.”

Кой хляба ни задържа в небесата?...
Утехата ни сетна кой възпира?
О, Боже, ний ли станахме тъй лоши
или пък ти изпитваш верността ни?...

Лишен от небосвода чист и бял,
градът изглежда тъй изпосталял,
тъй безнадеждно трезвен, че гнети ме!...

Ти, Божи Гълъб, пак плесни с крила
и с нежността на зимата ела!...
Или и ти си вече само име?...


Коментари