21 ноември е един от най-големите празници

     

Честит ден на християнското семейство !

За днешния ден има и поверие, че предвещава какво ще е времето през цялата следваща година. Ако времето е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието - слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото - дъждовно, а реколтата - богата. 

На 21 ноември Българската православна църква, отбелязва празника Въведение Богородично. Един от 12-те велики християнски празници еднакво отбелязвани и от православието и от католицизма.

Традициите казват още, че след църква, семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Така се чества здравата връзка помежду всички, а масата се оставя неразтребена за да дойде Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.

Честит ден на християнското семейство !

Семейството е спойка. 

Семейството е институцията, формирала първа ценностната система на всяко живо същество! Да не го забравяме!

Празникът Въведение Богородично – Денят на християнското семейство – е повод да отворим душите и сърцата си за повече доброта и любов, за повече усмивки и подадени с мир ръце,
за да бъдем благословени – ние, домът ни, семейството ни !

Според народните поверия, на този празник, българите гадаят какво ще е времето през следващата година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото сухо; ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото дъждовно, реколтата богата...
Чрез всички тези, превърнали се в традиция, ритуали в деня на Християнското семейство се цели затвърждаване на силната семейна връзка между поколенията от една кръв. Възпитават се добродетели и морални ценности. Защото „Християнското семейство е Ноевият ковчег в потопа на живота". То е школа за здрави семейни добродетели – любов, мир, трудолюбие.

В отделни селища последният ден от периода е известен като „ Вълча Богородица ”, тъй като съвпада с празника Въведение Богородично (21 ноември). Щом „влязат „Вълчите празници”, жените замазват с кал пода край огнището, за да замажат символично очите и устата на зверовете. Зашиват с червен конец краищата на полите си, за да „зашият” вълчата паст.

Строго се съблюдават забрани от най-различно естество: забрани за работа, за интимно общуване и за консумация на месо. През вълчите дни стопаните не се докосват до остри предмети и сечива. Жените връзват ножовете и ножиците с червен конец, за да „завържат” устата на вълците.
Не секат дърва, не се мият и не перат, тъй като „ако пипнат сапун, бесният вълк ще ги срещне в гората и ще ги удари с патерицата”. Забранява се всякаква работа с вълна. В противен случай вълците нападат овчарите и стадата.

Много строго се спазва забраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, защото ако го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка разказва как човек изул цървулите си, които били изработени през „Вълчите празници”, за да се спаси от вълк. Според народното поверие нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „Мратински нощи”, са много по-лоши дори и от „Мръсните дни”, защото през тях най-лесно човек може да се разболее.

След ходенето на църква семейството се събира около масата на чаша вино, топла питка и вкусна гозба. Масата се оставя неразтребена, за да дойде Богородица през нощта, да си хапне и да благослови дома.

Според народните поверия на Въведение Богородично българите гадаят какво ще е времето през цялата следваща година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото ще е сухо, а плодородието слабо. Ако вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото – дъждовно, а реколтата богата.