“Кълна се никога да не забравям теб,
с когото пет години всичко съм делил!
Кълна се, попадне ли в беда, един от нас,
да му подам ръка и в лош за мене час!”
Точно с текста от песента към филма “Вчера” трябва да започне този разказ. Действието се развива в същата езикова гимназия, в която писателят Владо Даверов е учил и после е описал - тази в Ловеч. Няколко поколения са се сменили оттогава, но учениците са все така ентусиазирани, споени от амалгамата на приятелството и тръгват всички за един - като в мускетарския девиз.
Дванайсетокласникът Григор Иванов знае най-добре какво е цял випуск от 7 паралелки да те подкрепя. Два дни след като навършил 18 г. - на 1 август м.г., претърпял тежка катастрофа. За един фатален миг животът му се променил необратимо. Пътувал с приятели, шофьорът карал по-бързо от допустимото и колата се ударила в стълб.
След дълга кома Григо се събудил във ВМА. Кракът му бил в ужасно състояние, на операционната маса му предложили две алтернативи: цял живот да ходи с патерици или да ампутират до коляното и да се движи с протеза.
“Имах точно 5 минути, за да реша. В крайна сметка избрах ампутацията”, разказва момчето. Три месеца изкарал в болницата. Всяка седмица някой от съвипускниците му пътувал от Ловеч до София. В социалната мрежа пък непрекъснато му вдъхвали кураж.
“Седмица преди катастрофата бяхме на артлагер във Видин. Когато се върнахме, Христина ми се обади с лошата новина за Григо”, спомня си най-добрият му приятел, Борислав Панков.
Израснали заедно, знаели се от детската градина, а сетне приятелството им укрепнало, когато се открили в гимназията. И двамата са запалени спортисти. Григор от III клас тренирал баскетбол, в X клас се отдал на фитнеса. Нещастието с катастрофата било непоносимо за дейната му натура. Боби най-добре разбирал това.
Съпреживявал мъката на осакатеното момче като своя
“Всеки ден молех майка си да звъни на майката на Григо - да получи някаква информация за състоянието му. Мисля, че точно по това време ми се подреди в главата идеята за набиране на средства с концерт. Представих си резултата и това ме очарова.”
Написал във фейсбук, че Григо се нуждае от пари за протеза - струвала между 20 и 30 хил. лв.
“Много ни е сплотен випускът - всички искаха да помогнат”, разказва Христи Петрова. Някой предложил да открият базар за домашно приготвени ястия. Нямало ограничения, в готвенето се включили майки и баби, сестри и приятелки.
Първият базар бил огромен според Христина Тодорова. Пет чина били отрупани с изкусителни вкуснотии.
“Събрахме доста пари. Купуваха ученици и учители. Това ни обнадежди и направихме втори базар - резултатът отново беше добър”, спомня си тя.
Докато момичетата говорят, очите им греят - огънят им идва отвътре. Боби също сияе, когато допълва, че продавали сувенири и фотографии, че сложили кутии за набиране на средства във всички училища и дори в отделенията на болницата.
Всеки ден внасяли събраното в сметката на Григор и им идвало да полетят от радост, че левовете се множат. По същото време съучениците му изпратили отворено писмо до кандидатите за кметове и съветници.
“Всички вие от целия политически спектър се опитвате да впечатлите младите хора, че сте загрижени за нас и бъдещето ни, че сте загрижени за бъдещето на община Ловеч, че искате ние да останем да живеем и работим тук, да се развиваме тук.
...И след всяка изборна кампания ние ставаме все по-малко и по-малко, защото трудно ви вярваме!
Има обаче нещо, с което бихте били полезни
Нещо, което бихте могли да направите, за да изпълните поне едно ваше обещание реално - да подобрите живота поне на един човек, да покажете загриженост и съпричастност поне към един млад човек от Ловеч.
И това е Григор Иванов, ученик в Ловешката езикова гимназия, която всеки от вас използва при всеки случай като сцена, на която да се покаже!
Гого има нужда, спешна нужда от протеза за ампутирания крак. Цената ѝ сигурно е по-малко от всички средства, които вие ще похарчите само за плакатите. Затова ние, група млади хора, ви призоваваме - направете нещо реално днес и сега, бръкнете дълбоко в чувалите си с пари за изборите и отделете по-щедра сума - за да изправим заедно Гого на крака! Сигурно тогава и вие ще можете да ни гледате с по-искрени очи! А може и ние да ви повярваме, че наистина сте загрижени за нас, за нашето бъдеще”, завършва писмото апел.
И политиците от всички цветове откликнали. Под тяхна егида били организирани благотворителни турнири по баскетбол, футбол и тенис на маса. И те дали своята лепта за спасяването на душите си.
На 5 ноември се провел грандиозен концерт. Отново Борислав бил двигателят. Изпратил покана на певеца Ангел Ковачев (от дуета с Моисей) - той веднага откликнал, дори довел рапъра Гопето. Орлин Павлов също се присъединил към творческата група. Михаела Филева имала желание да участва, но договорът ѝ я ограничавал.
Местата в салона на театъра били разпродадени. Правостоящи изпълнили залата, имало хора и във фоайето. Други дошли само за да пуснат левчетата си в кутиите отвън и си тръгнали.
“Най-нереалното е, че за такъв концерт са нужни 2-3 дни за подготовка. А ние сглобявахме техниката и репетирахме до последния момент”, казва Боби.
Христи, Христина, Преслав и Цветомир Костов го прекъсват, говорят един през друг за уникалната и въодушевяваща атмосфера на концерта. Искали да е ведро и обнадеждаващо. Така посрещнали Гого - изписали “Обичаме те”, а на тениските им личало “Аз и ти за Гого”.
“Неземно беше - светлини, пушеци, ефекти и нашият приятел под прожекторите”, спомня си Цветомир. После цялата зала плачела и пеела “Клетва” заедно с 30-те момичета и момчета на сцената.
“Докато съм жив, няма да забравя какво направиха другите за мен. Благодаря им от сърце”, вълнува се Григор.
“И ние няма да те забравим”, щастливи са приятелите му. Техният плам запалил доброто у всеки - градът се обединил. Хора от чужбина, цял клас от училище в Словения и много неизвестни дарили средства. Сега Григо може да си позволи не една, а две протези - събрани са 54 хил. лв.
24 часа Росица Христова
24 часа Росица Христова
Коментари